Back

Разпятието на Исус

Физическите страдания на Исус започват още в Гетсимания.Интересно е,че само Лука,който е доктор свидетелства в своето евангелие как потта на Исус става на едри капки кръв в следствие на огромна мъка и страдание.Съвременната медицина днес обяснява това явление така:ж случаи на голям емоционален стрес микроскопичните капиляри по лицето могат да се спукат и кръвта,смесена с пот да излезе потните жлези.Като залавят Го водят Исус Го водят в Гетсиманската градина Го водят в Синедриона при първосвещеника Каяфа.Там римските войници се гаврят с Исус-завързват Му очите и Го удрят,блъскат и заплюват,Го карат да познае кой го е сторил.Изтерзан на следващата сутрин Исус е заведен в преторията(крепостта Антония,която е седалище на управителят Понтий Пилат).Той като не намира вина в Исус Го предава на Юдеите според обичая на Пасха предлага да освободят Юдейския Цар,но всички закрещели:”Не този,но Варнава”.Исус трябвало да бъде бичуван като Му наложат 40 удара без един,според стар еврейски закон.Дрехите Му са свалени,а ръцете-завързани над главата ха греда.Римски го налага с къс бич,изработен от няколко кожени ремъка,на краищата на които имало метални пластини.С такъв тежък камшик е бичуван Исус-кожените ремъци се врязват в гърба и причиняват големи и дълбоки рани,от които бликва кръв.Металните накрайници на камшика буквално нарязват кожата на гърба на ленти,а от многократните удари тя заприличва на пихтиеста маса плът.Ако римският управител реши,че бичуването може да доведе до смърт,заповядва да се преустанови.След изтезанието на Исус Му намятат пурпурна роба,пъхат Му пръчка в ръцете скиптър и Го овенчават грубо с корона от бодливи клони.С ругатни,хули войниците отново започват да Го удрят и блъскат,а тръните се забиват все по-дълбоко в кожата Му.Садистичното им поведение,приключва,те с замах свалят робата,която е залепнала върху раните Му и Исус отново изпитва парещите болки по изнуреното тяло.Според законите на Еврейския народ римляните връщат дрехите на Исус.Тежката хоризонтална греда за кръста е сложена на Неговите рамена.Изтерзан Исус е опитва да стои прав и да върви,но силите не Му стигат-спъва се и пада,а гредата се стоварва с всичка сила върху наранения Му гръб.Тогава Симон Киринееца поема носенето на Исусовата тежест.600 метровият път до Голгота е извървян.На Исус отново Му вземат дрехите и Той остава само с препаска на кръста.Кръстовете,които за били използвани по времето на Исус за разпятие за били под формата на буквата Т . Вертикалната греда е била обикновено предварително здраво забита на мястото на екзекуцията,а хоризонталната греда,тежаща около 25кг.,осъденият е трябвало да носи сам по пътя от затвора до мястото на разпъване.Запазени римски документи от времето на Исус дават сведения за техниката на екзекуцията: Пироните са били забивани между фините костици на китката,а не дланите,защото така плътта ще се разкъса от тежестта на тялото и пироните ще излезнат между пръстите,а тялото трябва да е здраво приковано.На специална табела се е изписвала присъдата на осъдения и тя е била носена начело на шествието,което отивало към мястото на Голгота.Там тя се заковала на кръста над главата на разпнатия.Разпятието започва.На Исус Му дават миро смесено с вино-средство за намаляване на болките.Той не го приема.По най-бързият начин Исус е повален и Неговите рамене са притиснати към дървото.Римският войник забива груб,кован,четериъгален пирон в Неговата китка и я приковава към дървото.С другата повтаря същото.Тогава напречната греда е издигната и закована на изправената вертикална греда.Над главата Му се забива Неговата смъртна присъда:”Исус от Назарет,Цар на Юдеите”.Левият Му крак бива поставен върху десният и отново с един груб пирон двата крака се приковават към дървото.Жертвата е вече разпната.Поради това,че с тежестта си Той увисва с китките си върху пироните Го завладява измъчваща,огнена болка която преминава от пръстите през ръцете,за да експлодира в мозъка.Когато Той се надигне нагоре за да избегне болките натиска с пълна тежест пирона върху нерва на крака Си и отново причинява ужасни болки.Ето какво е медицинското е медицинското обяснение за Исусовото страдание:поради преуморяване на ръцете връхлитат големи вълни от мускулни схващания,който допринасят за допълнителни дълбоки и безмилостни болки.Поради тези вдървявания и обездвижване на мускулите става невъзможно повдигането нагоре.В това състояние Той може да вдишва въздух но не може да го издишва.Исус се бори за да се повдигне и да поеме малко въздух.В това състояние в дробовете и в кръвта се натрупва CO 2. С големи мъки Той успява да се повдигне нагоре за да издиша и да поеме поне малко въздух.Тук започва едно друго мъчение.Дълбока притискаща болка вътре в гръдният кош се получава ,когато сърдечната обвивка започва бавно да се пълни със серум,така че притиска сърцето и това затруднява дейността му.Почти всичко е вършило-загубата на клетъчна течност е достигнала критично ниво.Притиснатото сърце се бори да изпомпи в тъканта гъстата,тежка кръв;дробовете правят също последни напрягания за глътка въздух.Натопената гъба в кисело вино (което е било обикновено питиета на римските войници) Му се подава,за да пие.Той като че ли не поема от течността.Вече почти се усеща,как смъртта се промъква в неговата плът.Исус произнася всичко почти шепнешком и с последни сили “Свърши се”.Изцеждайки и последните останали в него сили натиска още веднъж своите разкъсани нозе срещу пирона,изправя се на крака,поема дълбоко въздух и извиква за последен път”Отче,в Твоите ръце предавам духа Си”.Обикновеният метод за приключване на едно разпятие е бил пробиване на пищялите.Това пречи на жертвата да се натисне нагоре,което пък възпира напрежението,което е в гръдният кош да бъде освободено от мускулите.Това води до задушаване.Пищялите на двамата разбойника бяха пробити,обаче когато дойдоха при Исус Видяха че не беше нужно, и може би,за да бъдат сигурни в смъртта Му.римският войник заби копието си в ребрата на Исус,проби перикарда и достигна до сърцето и моментално потече кръв и вода.Това е едно доказателство ,че нашият Господ не умря от обикновена кръстна смърт чрез задушаване,но чрез спиране на сърдечната дейност поради шок и притискане на сърцето от течност в сърдечната обвивка.